Любовта се разчекна
под червените фенери
на обезумелите ни градове.

Морето ме отмива,
като написана на пясъка.
Отнема от страстите,

 
 
От устата си вадя рибешки очи,

Птиците цъфнаха.
Таларежите полетяха.
Небето се ухили весело.

Закачена съм на закачалка,
при дрехите – на стелажа,
душата ми съхне от чувствата,

Кажи ми, Господи,
защо ме направи такава?
Къде бях когато,

Когато бях малка ходех насън.
Баба ми закова прозорците,
сложи ключове в ключалките

Колкото повече, толкова повече – каза Пух и обърна гръб на приказката. В тази приказка той вече нямаше работа... Алиса изгълта поредната гъба и си би шута. Историята продължаваше и без нея. Малкият принц отлетя завинаги. Земята про...

  Ще  пиша за изоставените деца...знам, че от тази тема ви е писнало...знам, че до гуша ви е дошло от говорене за тях...знам, че им съчуствате и знам, че не искате да слушате повече по тази тема, знам, че знаете всичко за тях.... Точно ...

 Всъщност излъгах...Не е от мен, а от Умберто Еко от "Името на розата":
"Доброто за една книга е тя да бъде четена. Книгата е съставена от знаци, които говорят за други знаци, а те от своя страна говорят за нещата. Няма ли око, което да я...

 Етимологично думата сеир идва от турският глагол seyretmec – любувам се, гледам с внимание. Синоними на думата са: гледка, зрелище, зяпане и гледане.
През изтеклата седмица зададох въпроса “Сеирджия ли е българина?&...

Тялото и се извиваше от удоволствие. На отсрещната страна имаше огледало и с премрежен поглед тя гледаше в него размазаното си отражение и това на мъжа зад нея. Това я възбуждаше. Не го познаваше. Нищо не знаеше за него. Беше дебел, но п...