От устата си вадя рибешки очи,

много по-малки от „тик-так”

и не съдържат даже и две калории.

Завират се в изтънелите дупки

 запълнени с пломби.

На рибите ям и хайверът им –

неродените им деца,

с една хапка изяждам десетки

и го намирам за вкусно.

На пилетата ям сърцата.

Така с една моя поръчка,

убивам по много.

Понякога си поръчвам и дробчета.

Омлета го правя с яйца -

три неизлюпени пилета за закуска.

Гъбите ги предпочитам сурови,

все се надявам, че поредната ще е последната.

Скаридите – морски хлебарки,

ми хрупат в устата и ми е вкусно.

Мидите – морските вагини,

ги обичам със вино.

Черният дроб на гъските,

си го размазвам по филийки.

Неродените на рибите – също.

Всичко това го гарнирам с шампанско.

Пез останалото време

се боря

да си решим проблема със затлъстяването.

През другото време

се моля,

в  Третия свят да имат камъни,

защото гледах по едно предаване,

как една майка от майната си,

вареше на децата си супа от камъни.

С морска вода,

защото от другата нямаше.

Разтърсена от угризения

и изпаднала в умиление,