Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2013 22:17 - Обикновена история...
Автор: vesistefanova73 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4024 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ЕДНА ТЪЖНА ИСТОРИЯ, която можете и да не четете, ако не искате да си разваляте настроението…

Имало преди 3 години едно 13 годишно момиче. Туркинче. Бяло, красиво, леко пълничко, с красиви, доверчиви и любопитни очи. То живеело с баба си и сестра си, защото родителите и били на гурбет из чужбината. Бабата го отглеждала и се грижела за него. Имала бабата разни познати и приятели. Между тях един 65 годишен селянин, дето познавал и бабата и внучките и бил приятел на всички. Децата го обичали и му имали доверие. Раснало нашето момиче и на 13 вече имало красиви гърди и женствеността напъпвала в тялото и. Този приятел – 65 годишният дядо, по причини дето само той си ги знае изнасилил девойката. Май не само веднъж, но подробностите си ги знаят само те. Нашето момиче се изплашило много, не знаело какво става и не смеело да каже на баба си какво прави дядото с нея. Чувствала се виновна и гузна. И понеже старецът не си правил труда да я пази, тя забременяла. Не знаела какво става с нея и тялото и. Била завършила 6-ти клас и все още не била учила анатомия, а като ставало въпрос за секс, всички само се подхилвали и нищо не можело да се научи, нито от съучениците, нито от учителите. Бременеела нашата героиня и понеже била пълничка никой и не разбрал. Минало се така времето до 8-мия месец от бременността. Заглеждала се тя, все по-често в магазина за бебешки дрешки и един ден сестра и чула продавачките да си говорят, че девойката май е бременна. Прибрала се в къщи и казала на бабата. Бабата, за първи път се усъмнила в напълняването на внучката си и я завела на гинеколог. Ама с ехограф да я прегледат, че нали е девствена, да не и разкъсат химена. След прегледа, докторката казала на бабата, че девойката не само не е девствена, а е бременна в края на 8-мия месец. Бабата се пощурила, други доктори, болници, пътища и кръстопътища и в цялото това пътуване по дупките, нашата девойка родила. Живо и здраво детенце. Била на 14. Социалните веднага и взели детето и го дали в приемно семейство. Бабата не искала повече да гледа тази „срамотия“ в къщата си и изгонила девойката. Тя била осквернила честта на семейството. И така, девойката взели да си я подхвърлят социалните. От дом в дом, от грижа на грижа… Записали момичето в едно селско училище да си завърши образованието. Момичето обаче не издържало и направило опит за самоубийство. Нарязало си вените, ама несръчно. Искала си детето, но не можела да се пребори да си го вземе.  След  като направило този опит с нея взели да се занимават психолози и психиатри. Междувременно я натъпкали с антидепресанти, че да не вземе пак да си посегне. Постепенно я изкарали шизофреничка. Всякакви опити от страна на директорката на училището да изиска друга комисия били обречени на провал. Девойката живеела в дом за временно настаняване, вечно дрогирана от законните наркотици и с всеки изминат ден, пламъчетата в очите и изчезвали.  Чудиш ли се защо им било това на тях? Всъщност е много просто – момичето си искало детето и било декларирало хиляди пъти, че като стане на 18 ще си го вземе от приемното семейство. Единственият начин тя да не успее да си го вземе е ако е диагностицирано луда или мъртва. В момента това момиче е на 16. Не е виждала детето си от деня на раждането му. Натъпкана е с толкова лекарства, че не знае какво всъщност и се случва. Социалните, заедно с една неправителствена организация, помагаща на децата в риск я тъпчат с тези хапчета и искат да я изпратят в дом за умствено изостанали деца… Запознах се с това момиче. Вече знаех историята и. Тя е толкова красива… и толкова уплашена… толкова недоверчива… и толкова чиста. Да, чиста – тя е бяла и лека. Петното на позора със сигурност се е изписало на челото на  стареца. Нейното лице е чисто и бяло.  Стъпва бавно и внимателно, сякаш ходи върху тънък лед. Тя наистина ходи върху тънък лед, но метафората е само в моята глава. Погледът и е мътен и празен. Изобщо не знае какво всъщност се случва с нея. Марионетка в ръцете на Системата… Ако я пратят в дом за изостанали деца и ако някой някоя вечер забрави да и даде хапчетата, тя ще се самоубие… Празнотата я е обгърнала с покров…

Някъде едно момиче умира живо. Някъде някаква директорка се бори срещу това. Някъде едни социални искат детето да остане там където си е, защото вярват, че за него това е най-доброто. Някъде, някакви хора от дом за временно настаняване, се опитват да разкарат това момиче, защото не могат да я държат повече от 6 месеца. Някъде има един старец, който е станал баща на 66, но никога няма да види детето си. Някъде има една баба, която вярва, че момичето е виновно за това което и се е случило. Някъде има едни хора, които искат да станат приемно семейство за това момиче, но не могат да се преборят със Системата. Някъде има едно дете, което може би никога няма да види очите на  истинската си майка…Някъде там съм и аз… Не знам защо?!

 



Тагове:   Сираче,   социални,


Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vesistefanova73
Категория: Лични дневници
Прочетен: 204700
Постинги: 36
Коментари: 85
Гласове: 289
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031