Птиците цъфнаха.

Таларежите полетяха.

Небето се ухили весело.

Дъждът замляска.

Корабите полетяха.

Хвърчилата се гмурнаха.

Водата потече нагоре.

Гръмотевиците пробиха ядрото.

Свърши се с познатото.

Времето каза своята дума.

Така става когато

Абстрактностите се превърнат във Конкретности.

Кръговратите се превърнаха в пирамиди.

Спиралата зави надолу...

Хората ревизираха познатото,

защото видимото бе неописуемо.

Реалността се напука като огледало

и бързо се разби на парчета.

Религиозните спорове приключиха.

Фундаменталните също.

Дарвин се мерна за извинение.

Айнщайн се хилеше рошаво.

Иисус и Будда и всичките им превъплащения,

хранеха човеците с любов и състрадание.

Боговете се сляха със хората...

Човеците разбраха...

Подредиха пъзела и осъзнаха.

Оцелелите обичаха – всичко и всекиго.

Краят на света не е краят на планетата.

Краят на света е краят на познатото.

Във тази вълшебна Вселена,

на тази прекрасна планета,

Времето има последната дума.

И този път е решило да я използва.

И не защото ни мрази.

И не защото ни наказва.

Просто сега на Времето му е дошло времето.
Амин!