Сега, преди да кажете, че от цигани и истории за тях ви е писнало, ще ви кажа, че Мая не е циганка. Българка е (не че ромите не са българи). Така де – тя е неромка. И носи очила. И е красива. А циганите с които бях заедно на този купон, събраха пари за Мая, за да може тя да остане с нас и да не проси. В 21 един от тях я изпрати до спирката. Техните деца бяха там, не просеха никъде. И никой от тях не си позволи коментар, че има и неромски просещи деца. Защото ако тя беше циганче, а ние бяхме българи сигурно дълго щяхме дълго да коментираме, че те циганите… знаете репертоара. Нито един от тях не си позволи никакъв коментар. Просто събраха парите.
Мая си тръгна и от купона и от живота ми така както се беше появила – като призрак. С найлоновата торба, с парите за родителите си, с новия си костюм, а на тръгване не забрави да помоли да и дадем и храна – за в къщи.
В нощта на Хелоуин живите се маскират като мъртви, а мъртвите като живи… Появяват се колкото да ни подсетят, че ги има… Мая е жива. Може би е много по-жива от много други… Дойде от тъмното, отиде си пак там, а докато беше с нас светеше. Точка!